Знам, че малка част от Вас биха прочли откровенията на един човек относно щастието му. Но аз, искам го споделя с цял свят. И тъй като това е начина, реших да го споделя. А Вие преценете дали да четете. Щастлив съм.Това е неоспорим факт. Всичко се дължи на половинката ми. Запозхаме се миналата година, август месец. На мен ми предстоеше държавен изпит и смяна на работа. И за това бях на вилата от 2 месеца. Никакъв живот,само учене. И понеже се махах от старата си работа, си взех 1 месец отпуска. Един щастлив ден получих мейл за доброволческа работа, дори платена. 20 лв на ден. Ок, казах аз и се навих. Трябваше да раздаваме жълти кофи на "ЕкоБулпак" в Банкя, и да разясняваме на хората за разделно хвърляне на боклуци. Ок. Супер. Записах се и ме избраха. Отидохме за инструктаж. Разбра се че първите няколко дни няма да има превоз до Банкя,демек кой както може.Аз нали съм с кола, на инструктажа предложих да се съберем 5 човека общо и да плащаме бензина ми само. Ок. Събрахме се. 3-ма от студентски град и 2-ма от Овча купел. Абе бяхме си 6 човека,т.е. 1 в повече, но карай. Купон голям. Общо бяхме 20 човека. Почти всички студенти. Повечето от СУ. Имаше и от Лесото, имаше и нестуденти. Но всички бяхме Еко-активисти.Разделиха ни на два отбора. Шеф на нашият беше Тони Кирката. Без коментар. Първият ден беше ала-бала. Трябваше да чукаме на вратите на хората и да им обясняваме за разделното изхвърляне на отпрадъци, предимства и т.н. След първата кофа придобихме кураж. И се започна едно ходене по баирите, по цял ден, на слънце, с кофи в ръка. Приключихме някъде към 17 часа. Вечерта разкарах всички и се прибрах в нас пребит като куче. Легнах и заспах. Сънувах кофи. Жълти кофи. И баири. Стръмни баири. На следващия ден бях в приповдигнато настроени. Отидох с мерак и мислех че ще бием другият отбор. Водач му беше Боби. От СУ. Много готин човек. Симпатяга. Трабваше да чакаме в едно кафене да дойдат шефките от ЕкоБулпак. Милена се казваше шефката ни. Та седим, си ние 20 човека и чакаме Милена. Някой почнаха с бирата още от 10, а аз седнха да си поговоря с една девойка. От тези от Студентски град, които возя в колата си. Кой ли би предположил, че 8 месеца по-късно, ние искаме да се оженим. ------------Край на 1ва част----------------------------------------------- Кажете дали да продължа с историята, или не ви се слуша за мен, и защо съм щастлив. Чакам коментари.

искам да чета за такива хубави неща!!! Още повече как такива неща правят хората щастливи!!! :)))

Даааа, продължавай! :) Интересно е! Не оставяй историята си недовършена :)

За секунда не се замисляй дали да продължаваш историята!!! :) Чакаме продължение с интерес!!! :)))

Продължавай... Трябва да има повече щастливи хора...

И аз съм за :),моля те продължавай!

Благодаря за подкрепата. Не знаех, че в днешно време има хора на които им остава време и за нещо хубаво. Ще се постарая да не Ви разочаровам и ще продължа с историята ми. Утре, в сряда, ще напиша втора част. Благодаря,още веднъж.