Благодара на тези които изказаха подкрепа за моето начинание. Продължавам с втора част на моят разказ. ---------------Част 2ра---------------- Та, с тази девойска с която се заговорих онзи прекрасен слънчев ден си говорихме около 1 час. Без да спрем. Без да ни интересува нищо друго освен човекът срещу нас. Казваше се Деси. Мислейки за Деси, денят мина блаженно спомняйки си през целият ден нашият разговор... Вечерта като трябваше да си тръгнем от Банкя, някой трябваше да седне отпред, до мен. Деси каза че като „най-дебела” трябва да седне до мен. Нямах нищо против. На сутринта изобщо не стана дума кой да сяда отпред до мен. По това време до пътя ни до Банкя и назад, непрекъснато слушахме музика в колата ми. Ред ход, соул, латино, радио нова или нещо подобно. Обикновенно си слупахе музика и си говорихме само двамата отпред. Все едно светът свършваше до задната седалка. И тук станах шеф на групата. Тони Кирката, имаше ангажимент първата събота и неделя, и ми възложиха на мен да съм отоворник на цялата група. Справих се много по-добре. До този момент изоставахме от на Боби групата,а след като поех аз нещата не изпуснахме водачеството до предпоследния ден. Това не беше единствената промяна. Намериха ни и превозно средстов. Жълта маршрутка. Спираше където поискаш, и винаги те чакаше на точното място в точния час. За това я нарекохме маршрутката на желанията. За мен беше точно такава, във всеки един смисъл. Това шях да го разбера в следващите дни. ------------Край на 2ра част-------------