Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: konstans1977
Категория: Забавление
Прочетен: 679324
Постинги: 206
Коментари: 313
Гласове: 1114
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
19.04.2007 12:31 - Случка в казармата. Или как опазих парламента през 1997-ма.
Автор: konstans1977 Категория: Забавление   
Прочетен: 5315 Коментари: 11 Гласове:
0

Последна промяна: 19.04.2007 13:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Направи ми впечатление, че най-много се четат веселите случки. За това реших да споделя с Вас една случка (не толкова весела, благодаря на angar). Този път, от казармата ми. Та, така... Бях войник от Вътрешни Войски... онези които пазаха посолствата в София... сега ги охраняват полицай. Но преди ги пазехме ние. В днешно време Вътрешни Войски станаха, Жандармерия... но както и да е. Та. Беше в далечната 1997 година, януари месец. Ако си спомняте тогава имаше размирици. В този ден бях караул на посолството на Гърция, на Сан Стефано. Гръцкото посолство е с два караула. Единият е от към канала, вторият е на Сан стефано, на който бях аз. Тихо и спокойно. Сдаваме ние караула и се прибираме в Поделението ни , във враня. Към 15 часа следобед. Ротният ни, (викахме му Мумията, понеже като види някой с по-голям чин от неговия се гиспирапе като Мумия) ни инструктира че има безредици около парламента и да сме в готовност. Тук е мястото да отбележа че Вътрешни Войски, главната им роля е да охраняват държавата в мирно време, в помощ на полицията. Лягаме ние с дрехите, и след половин час пак се строяваме за да разберемче трябва да се снаряжим в пълно бойно ( разбирай с каска, противогаз, автомат, пълнител и щит) и така да легнем в леглата си. Или да се разхождаме само до вратата на ротата. Пак в пълно бойно. Най-много да си ги наредиш пред оръжейната. Та, някъде към 16.40-17.00 ни строяват на плаца и ние разбираме че става сериозно.... Положението ставало напечено и трябва да изпълним нашият дълг. Ебал съм го и дълга ми се върти в главата, но няма как. Командир на отделение съм. И трябва да съм за пример на 10 войника които мен гледат. Тук може би трябва да си призная че станах Ефрейтор, само защото бях писар, но това не ми помагаше тогава. Разбираме ние че трябва да отиваме към БТР-ите. Качихме се ние, но от пет машини, запали само една. Другите не искаха да тръгнат. От там слизай, и бегом към камионите. Отидохме, качихме се и ни закараха в докторската градинка. Не знам дали някой от вас е бил в подобна ситуация. Да ви кажа през цялото време на пътуването почти никой не проговори. Не знам какво си мислеха всички, но аз бях уплашен. Стигнахем и ни стоватиха както казах в докторската градинка. От там под строй и марширувайки се упътихме към парламента. По това време вече беше почнало да се събира все повече народ пред парламента. Вървим ние, Мумията пред нас и ние командирите на отделения след него. След нас редниците. Няколко роти изморени и гладни войници. През целият път до там, хората наоколо ни обиждаха, псуваха и ругаха. Все едно съм дал подкуп за да бъда там. Нейсе. Стигнахме. На площада пред коня имаше доста народ. Вече бяха пробвали да влезнат в парламента. Дори май бяха успели. Заповядаха ни да обградим парламента и да не допускаме никой, на всяка цена. Все още искам да напомня на читателите че имахме АК-47 с патрони.Още помня къде застанах пред параламента. Винаги като мина от там и се сещам... Застанахме ние, някъде към 17... Хората бяха разделени относно нашето присъствие там. Едни ни псуваха и предизвикваха, други ни подкрепяха. Но за добра участ, бяхме преминали специално обучение за такива неща. За известно време нищо особенно не се случи, освен че всички бяхме умрели от глад, искахме да се изходим по малка, средна и гояма нужда, да седнем, да се наспим ... каквото и да е, само не там. Поради зачестилите се оплаквания че ни се ходи по малка нужда, Мумията ни издейства да влизаме един по един в Парламента през счупеният прозорец (един от прозорците от предната страна на ъгъла до БАН) и да ползваме тоалетната на долният етаж. Дойде и моят ред. Ми кво да Ви кажа. Лукс,лукс и пак лукс. Върнах се в приповдигнато настроение. След малко ако не се лъжа Дарик радио, беше разбрало от някъде че не сме яли и сме били много гладни. Отделно че беше и студено. Хората почнаха да ни носят чай, сандивичи и да се държат по-добре.Дори се появи и един политик, не искам да му правя реклам, за това няма да казвам кой беше. Отказах да говоря пред камера и снимаха войника до мен как разговаря с политика. Отговаряше на разни въпроси. Тъпотия. Той малоумника взе че изтреска некви тотални идиотщина, та след това офицерите го привикаха отзад и го налагаха бая време. От тогава тоз колега не видя бял ден в казармата. По едно ни забраниха да взимаме храна и чай от хората. Започна да се стъмва, стана девет, после десет часа и ние вече се виждахме как ще се приберем и наспим. Съдбата, обаче, ни беше приготвила нещо съвсем друго.Спомням си, че депутатите бяха през цялото време в парламента. Трябвало да се изкарат от там, и да си тръгнат. Как обаче да пробият кордона от хора които бяха обградили парламента? От входа му, който е към СУ излезнали войници и стреляли във въздуха с въздушни патрони. С цел да се разотидат хората. И не знам какво станало, но хората не разбрали намека и помислили че стрелят срещу тях. Кофти. За нас. По това време вече, бяха останали по-малко хора. Имаше доста хора които бяха там заради екшъна. Точно те, започнаха да мятат камъни, шишета, натрошени пейки и каквото видят. Нас не ни дремеше особенно тъй като бяхме с щитове, зад които можеш да се скриеш спокойно. За нещастие обаче, някой ИДИОТ взе че уцели един от полковниците по главата с нещо тежко. И тогава стана нещо, от което ме е срам и до ден днешен. Дори имам белег на крака. Едно шише ме удари в десният крак. Не помня кръвта. Не знам, кой, но някой от командирите извика: „В атака“...дали от студа , умората, психическото натоварване или нещо друго? Не мога да кажа, но всички като че ли това чакахме. Втурнахме се с палки в ръце, и всеки помля кой когото свари. Включително и аз. Не знам колко човека съм ударил. 1.. 2... или 5...? Не помня точно. Знам само че на улица Шишман, там където излиза на коня, имаше заграждения. По средата на загражденията се беше спънал човек, после още един, и още един. Имаше камара от паднали хора. Всички си изляха яда на камарата от хора. Аз продължих по Шишман, с още един двама. Някакъв мъж биеше едно момиче. Няма да Ви казвам какво му се случи на него. Излях си всичко. Не си спомням как свърши всичко. Помня само че бяхме пуснати в отпуска. Знам само до какво ни докара едно калпаво управление на „нашите мъдреци“. Изправиха човек срещу човека. А те се скриха зад нас. Удобно нали?


Тагове:   как,   Казармата,   Случка,   опазих,


Гласувай:
0



1. angar - Интересно, но не е весело.
19.04.2007 13:04
Много ми беше интересно! Но защо казваш в началото, че случката е весела?
цитирай
2. konstans1977 - До angar
19.04.2007 13:07
Мерси за поправката. Ще променя началото.
цитирай
3. ady - Мога само да кажа
19.04.2007 13:17
че ти съчувствам, за това че си бил заставен да бъдеш там. Като се сетя и ме побиват тръпки.
цитирай
4. estrella - Страшно
19.04.2007 13:44
интересен разказ. И поучителен. Изпълнил си нареждания. Поздрав:)
цитирай
5. анонимен - brej, che stranno, vsichko tova az ...
19.04.2007 14:21
brej,che stranno,vsichko tova az go gledah ot prozorcite na bivsheto radio tangra......
цитирай
6. анонимен - В казармата се изпълняват запов...
19.04.2007 14:23
В казармата се изпълняват заповеди. Не се мисли. Щом ти се каже падни-падаш, стани-ставаш... Не се срамувай , а си вдигни гордо главата защото си служил на тази страна, а не като много от многознайковците лаещи отвсякъде , които не знаят дори какво означава да служиш на страната си. И още нещо - половината от хората пред парламента бяха там именно за да се сбият с някого , така че не си набил порядъчен човек а лумпенизиран кретеноид
цитирай
7. estrella - Fil,
19.04.2007 14:31
хубаво е, че не си изпадал никога в такава ситуация, в каквато Konstans. Анонимен 7 е прав, като казва, че в казармата не се мисли, а се изпълнява. Да, длъжен си да биеш, защото "В атака" означава точно това.
цитирай
8. konstans1977 - Благодаря за подкрепата на всички. ...
19.04.2007 14:36
Благодаря за подкрепата на всички. Лошо или не, това е спомен който няма да забравя никога. Пък и колко хора са пикали в "на" парламента?
цитирай
9. konstans1977 - До fil
19.04.2007 14:46
Пич, ако не си бил в казарма няма да разбереш. Не се пени. Чуждо ти е знам. Но е така. Още повече че във военно време, ако не изпълняваш нареждания, командира ти, има право да си извади пистолета и да те застреля като куче.
цитирай
10. konstans1977 - До fil,
19.04.2007 15:14
Същият този враг който те замеря? Много е лесно така. И удобно, нали... ние сега те замеряме щот сме по силни. Но после като тръгнеш ти да ни нападаш,ние ще се предадем и ти няма да ни биеш.Като нападаха да са мислили. Да не мислиш че на нас ни беше готино да ни замерят. Или съм го молел? Не изказвай такива мнения по неща, от които си нямаш никаква представа.
цитирай
11. анонимен - realist
19.04.2007 17:13
trebvalo e da vlezete v parlamenta i da nabiete deputatite
mafiozi i moshenici ama kato ste bili tolkova gladni i uplasheni -razbiram polgenieto vi.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Спечели и ти от своя блог!