Или защо в БСП не дупчат билети!
В трамвая на Станишев пътници няма. Курсът му е кофти. Пътят му е кратък. В трамвая с кофти курс и кратък път Станишев е ватман, Ламбо е навигатор, а кондукторка вероятно е Емилия Масларова.

Пътникът е 83-годишен верен партиен член. Трамваят скърца, пука и пухти, досущ като гонещия го едричък културен министър. И докато единственият мераклия да се качи на трамвая на Сергей разнежено обяснява къде точно са му заврени идеите (опасявам се, че се пипа на неправилното място), Серго се чуди кого освен дядото да (из)вози.
 
Трамваят на Сергей е безцветен като самия ватман и последната му спирка е 40 години назад във времето. Точно където е и мястото на хитовия соцсериал, чиято асоциация ни се натрапва.

Трамваят на Сергей се е отправил тромаво натам, защото само от това място може да се качи някой по-тоталитарно разнежен другар. Не е като едно време, а, Сергей? Сегашните хора, Сергей, не са като едно време.
 
Те са цветни, знаят, че ватманите са нискообразовани, кирливи, имат санитарен нокът и слушат чалга, а като чуят за червени идеи, идеали и прочее щуротии, се хващат първо за джобовете, не за сърцето.

Настоящето, Сергей, не е като едно време. Защото именно според онези, миналите идеали, заради които театрално се хващате за сърцата, е напълно възможно един ватман да стане началник на нещо си заради партийна книжка. Сега е възможно, Сергей, от шеф, та даже на Министерски съвет, да си станеш кротко ватман.
 
Но вие, господин премиер, сте „пич”, както един поп наскоро ви определи. Е, вярно е, че не е като „едно време”, за вас и църквата, и женският род на пич може да са що-годе синоними, но не тъжете между чатовете, джетовете, гмуркането и карането на трамваи, все ще ви остане време да подарите някоя икона за изкупуване на грехове.

Следващият поп може да ви каже и „готин”. Zvezdichkata естествено ще го оцени и за да влезе във ватмански тон, ще простре пред Министерския съвет билборд с яркочервен надпис “Пич, кефиш ме, ш’ти звънна”.
 
Безкрайно уважавам чудовищния избор на българския народ да захвърли морално остарелите мотриси в миналото, а не да прави в тях атентати срещу патетичните им ватмани. Чудовищен избор, защото само човек с херкулесова сила може да не вземе ножа… Защото времената отминават, впрочем също като мандатите - адски бързо, сякаш им е крайно скучно с нас.

Така че, господин премиер, вместо да припомняте напълно неблагоразумно „едно време” в комбинация с идеи, сърца и други дивотии, изписани в червено, по-добре е да вникнете в руската мъдрост, че „хубаво е не там, където ни няма, а там, където никъде не сме били”.
 
Пък и предвид миналото ви (преди да станете премиер, още повече преди да станете ватман), сте добре запознат и с другата максима, че единственото по-страшно нещо от руски танк е пияният му екипаж. Така че, хайде, ако обичате, се дръжте като премиер, а не като подпийнал шофьор - я на трамвай, я на танк…

Впрочем, драги читателю, склонна съм да вярвам, че министър-председателят наистина няма имиджмейкър, както разкри наскоро, не само защото достигна естествената си същност в клип, а и защото при наличие на такъв подобно клипче никога не би излязло на бял свят. То представлява харакири с губерка на кухненската маса на всеки имидж.
 
Защото същият човек, който скоро нарече политическите си противници „циркаджии”, скочи на арената, сложи си червения нос и гордо закрачи по черно-бялата си действителност. Същият човек, който се титулува „министър-председател” обу големите клоунски обувки и се заразхожда по нервите на хората, които по щастливо стечение на обстоятелствата са извън трамвая му. Но както някога беше казал някой: Нека не обиждаме цирка, той е сериозно изкуство.
 
Именно по тази причина се нуждаем от премиер, не от никнейми, интернет профили на Станишев, кодово име SERGO и рекламни клипчета с препратки към (за щастие) отминали времена. Защото когато премиерът на една държава е „пич”, когато нарича опонентите си „циркаджии” и кара трамвай, то с нищо не надминава, да кажем друг ватман, станал впоследствие светски хроникьор. По нито един от видимите показатели за поведение.
 
В крайна сметка клипът и специално ватманстването доказаха няколко неща. Първо, че алтернативата, която предлага тази партия, е безцветна и празна. Че живее със свидните спомени от далечното минало. Че е мудна, скърцаща и на доизживяване. Че истинската същност винаги излиза наяве… и че дори в празен трамвай 83-годишните поддръжници на БСП и министрите й пътуват без билет.

Автор: Полина Паунова
            Новинар
Взето от ето