За този блог
Гласове: 1114
Постинг
26.02.2009 15:41 -
Майката и лихвите
Нали е ентилигенция Генин Гочо, нали свърши земеделски курсове в Каменяк, нали си направи панталон, палто и кърпичка с мотив му се мандахерца празничен ден в горния джоб — не ще жена от Голо бърдо, и туйто!
— А бре, майка, а бре, сине — вика му леля Гена, — надяват ти се бре! И Минка Бошначето ти се надява, и Йовка Ковандимова, и Дешка Бозаджийкина, дорде не речеш. Момичета червени, сякаш с шамари са ги пляскали по бузите, какво им не харесваш?
А Гочо се кипри пред огледалото, нарежда си перчема на сколуфи по челото и дума:
— Не ща жена с напукани пети в къщата си. Просто нещо не ща. Ако се женя, от Каменяк жена ще си взема, че са по танго от нашите и ходят гологлави.
Какво го не правиха, какво го не струваха и какви магии му не гласи старата, не послуша ни нея, ни роднини и каквото рече, това стана.
Сгоди се Гочо за каменяченка, дигна сватба, проточи се един керван, писнаха едни гайди, едни тъпани задумкаха — цяла олелия. Венча ги Доньо Попето. Дариха го риза с копринени кенари, чорапи с копринени лкста ша-реши и шито чевре с китки на венчета по краищата.
Едно пиене падна, едно ядене, игране, викане — не ти е работа.
— Хубаво си е булчето! Какво му не харесвате толкова? — думат мъжете от Голо бърдо.
— Хубаво е, че слънце не е видяло. Бяло е и ръцете му са меки като на даскалица, ама такава хубост не е за нашето село — мърморят жените. — Мотика трябва да върти тук и сърп да извива, а то научено под сянка да стои и тантела да плете само.
— Е, тя пък, както казват, не дошла с празни ръце. Парици му донесла, а щом му е стоплила ръката с парици, работата е лесна.
Тъй се иаддумваха селяните, а то какви ти пари! Дал му Дядо му да си купи талига и два коня, ама със запис го вързал човекът и с лихва му ги дал за година време само.
Купи си коне и каруца Гочо, препуска но ниви и ливади с майка си, а жена му от дъжд на вятър, хе, ще се мерне зачулена с бяла кърпа — лицето си да пази, — с чорапи на краката и с дълги до китките ръкави. Днес болна, утре нещо шие, в други ден не знам какво си, по едно време като се чу, че добила дете.
И мине се не мине, хайде в Каменяк на гости у майчини си, мине се не мине, хайде в Каменяк и по три недели стои там.
А дядо му хабер след хабер почна да праща:
— Гочо, тъй и тъй работата, срокът на записа изтича, гледай да ми платиш лихвите и на майката поне половината.
— Гочо, майката!
— Гочо, лихвите!
Люти се Гочо, пухти, мърмори под нос н майка му, ама де ти пари? Едно време дошло, няма човек отде да откъсне и петак. Не стига това, ами не приключи и втората година, роди му се още един завързак, а жена му все в къщи, все до камината и не излиза поне пипера да полее в градината. Все вътре седи, все. плете и шие и огледало все до нея.
А дъртакът от Каменяк зачести още повече с хаберите!
— Гочо, парите!
— Майката, Гочо!
— Лихвите!
Търпя, търпя Гочо, па му кипна един ден, качи жена си и двете деца в каруцата, даде на Тинка Кьосето едно писмо за стария, плати му и той ги откара в Каменяк.
Га отворил дядо му писмото, то що щеш!
«Дядо, пишео вътре, днес с каруцата ти връщам и майката, и лихвите за две години. Тинко Кьосето ще ти ги предаде здрави и читави. Прибери си ги и си живейте, както господ ви е научил. За мене да нямате никаква грижа.
— Бря — изревал старият, — тоя тиквеник хубаво ме настани мене! Какво ще правя тая майка с две деца сега тука ?
Писнала старата, ревнала младата, заврякали н дечурлигата — произшествие!
Мислил, мислил дядо му, блъскал си главата, съветвал се със старата, па дал на дъщеря си още пари, дал I! й записа, пуснал и на дечурлигата по едно рубе в ръцете; напълнил каруцата с боб, леща, картофи и петмези н гн върнал обратно с друго писмо.
«Мили ми зетко Гочо, пишело в него, не ща та ни майката, ни лихвите, ни на лихвите лихвите, само мир да има и братска любов, че без тях лошо. . .
И като ги накачил на каруцата и изплющял Тинко с камшика, навел се, взел един камък и го запратил след тях, дано се не връщат пак.
— А бре, майка, а бре, сине — вика му леля Гена, — надяват ти се бре! И Минка Бошначето ти се надява, и Йовка Ковандимова, и Дешка Бозаджийкина, дорде не речеш. Момичета червени, сякаш с шамари са ги пляскали по бузите, какво им не харесваш?
А Гочо се кипри пред огледалото, нарежда си перчема на сколуфи по челото и дума:
— Не ща жена с напукани пети в къщата си. Просто нещо не ща. Ако се женя, от Каменяк жена ще си взема, че са по танго от нашите и ходят гологлави.
Какво го не правиха, какво го не струваха и какви магии му не гласи старата, не послуша ни нея, ни роднини и каквото рече, това стана.
Сгоди се Гочо за каменяченка, дигна сватба, проточи се един керван, писнаха едни гайди, едни тъпани задумкаха — цяла олелия. Венча ги Доньо Попето. Дариха го риза с копринени кенари, чорапи с копринени лкста ша-реши и шито чевре с китки на венчета по краищата.
Едно пиене падна, едно ядене, игране, викане — не ти е работа.
— Хубаво си е булчето! Какво му не харесвате толкова? — думат мъжете от Голо бърдо.
— Хубаво е, че слънце не е видяло. Бяло е и ръцете му са меки като на даскалица, ама такава хубост не е за нашето село — мърморят жените. — Мотика трябва да върти тук и сърп да извива, а то научено под сянка да стои и тантела да плете само.
— Е, тя пък, както казват, не дошла с празни ръце. Парици му донесла, а щом му е стоплила ръката с парици, работата е лесна.
Тъй се иаддумваха селяните, а то какви ти пари! Дал му Дядо му да си купи талига и два коня, ама със запис го вързал човекът и с лихва му ги дал за година време само.
Купи си коне и каруца Гочо, препуска но ниви и ливади с майка си, а жена му от дъжд на вятър, хе, ще се мерне зачулена с бяла кърпа — лицето си да пази, — с чорапи на краката и с дълги до китките ръкави. Днес болна, утре нещо шие, в други ден не знам какво си, по едно време като се чу, че добила дете.
И мине се не мине, хайде в Каменяк на гости у майчини си, мине се не мине, хайде в Каменяк и по три недели стои там.
А дядо му хабер след хабер почна да праща:
— Гочо, тъй и тъй работата, срокът на записа изтича, гледай да ми платиш лихвите и на майката поне половината.
— Гочо, майката!
— Гочо, лихвите!
Люти се Гочо, пухти, мърмори под нос н майка му, ама де ти пари? Едно време дошло, няма човек отде да откъсне и петак. Не стига това, ами не приключи и втората година, роди му се още един завързак, а жена му все в къщи, все до камината и не излиза поне пипера да полее в градината. Все вътре седи, все. плете и шие и огледало все до нея.
А дъртакът от Каменяк зачести още повече с хаберите!
— Гочо, парите!
— Майката, Гочо!
— Лихвите!
Търпя, търпя Гочо, па му кипна един ден, качи жена си и двете деца в каруцата, даде на Тинка Кьосето едно писмо за стария, плати му и той ги откара в Каменяк.
Га отворил дядо му писмото, то що щеш!
«Дядо, пишео вътре, днес с каруцата ти връщам и майката, и лихвите за две години. Тинко Кьосето ще ти ги предаде здрави и читави. Прибери си ги и си живейте, както господ ви е научил. За мене да нямате никаква грижа.
— Бря — изревал старият, — тоя тиквеник хубаво ме настани мене! Какво ще правя тая майка с две деца сега тука ?
Писнала старата, ревнала младата, заврякали н дечурлигата — произшествие!
Мислил, мислил дядо му, блъскал си главата, съветвал се със старата, па дал на дъщеря си още пари, дал I! й записа, пуснал и на дечурлигата по едно рубе в ръцете; напълнил каруцата с боб, леща, картофи и петмези н гн върнал обратно с друго писмо.
«Мили ми зетко Гочо, пишело в него, не ща та ни майката, ни лихвите, ни на лихвите лихвите, само мир да има и братска любов, че без тях лошо. . .
И като ги накачил на каруцата и изплющял Тинко с камшика, навел се, взел един камък и го запратил след тях, дано се не връщат пак.
Майката на Джъстин Тимбърлейк му стъпи н...
Майката на Райнето била магьосница
Климатичните промени са дело на Майката ...
Майката на Райнето била магьосница
Климатичните промени са дело на Майката ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене