kaфяви смачкани обувки,
зелен шлифер избелял-
туй остана му от соц-а
на фатмака огладнял.
в боклука рови със надежда
я за кашони,я метал
и с ярост дива той се вглежда
във конкурента свой мангал.
а други бяха времената,
начело с лисия селяк-
аванта,рекет и заплата
гояха нашия фатмак.
цареше ред и дисциплина
и всеки гнил интелигент,
за неграмотната дружина, бе мръсен ,вражески агент.
а партията-майка мила,
чрез милко,верния си син,
беше спуснала закрила
над изкуствения тим.
с играчи чужди,с чуждо име,
с на чуждо място стадион,
със "кочината" псевдонима,
със указ правен шампион.
сега е всичко наобратно.
без диктатура-няма ред
и наште медалисти златни
в УЕФА стават номер пет.
"дано да пукне СеДеСе-то"-
изригва старшината клет,
злобарски чеше си дупето
и рови в дъхавата смет.
и става чудо-той намира
червен парцал и то с звезда,
гурлясъл поглед в нея взира
и във съседната луна.
"червено знаме-ти роди ни:
партийци,турци и свине
и всичките обедини ни
да кажем на доброто-"не"!
с кафяви смачкани обувки,
зелен шлифер избелял,
но и с нова придобивка-
вонящия,червен парцал,
крачи жалък старшина
със объркана душа.....